ПРИКЛЮЧЕНИЯТА на малката Мириам в Огледалния Свят

Сега сме с главата надолу и докато си висим така, както когато бяхме малки и играехме на лостовете, може пък и да измислим нещо интересно.
https://www.vihrovenia.bg/kursove/kursove-za-detsa/angliiski-ezik-za-detsa/summer-wonderland-za-detsa--73

Може би добрата новина е, че всички си висим с главата надолу.
Майка и татко също. 
Те сега са спокойни, защото аз имам да пиша и да решавам задачи. Госпожата ми и тя виси с главата надолу и май скоро дори ще започне да ни харесва.
Защото, да си призная честно, на мен ми беше омръзнало това училище. Все едно и също, все викове в междучасието, все проверка на домашни. 
А и много, много не виждах майка и татко.



Сега сме вкъщи заедно.
По-добре сме. Заедно се храним. Говорим си.
Те онзи ден се бяха отчаяли какво да правят с мен през лятото.
Аз обаче имам друга идея.
Като свършим училище, ми се иска да продължа да бъда с приятелите си. Не искам майка и татко да се изнервят и да ми се карат ненужно, че не съм знаела какво да правя. Всъщност аз зная какво да правя:
мога да вляза в гардероба и да погледна какво се случва в Нарния
мога да се спусна в една заешка дупка и да видя какво прави Алиса
мога да отида да поговоря с мистър Бог, както прави Ана
мога да започна часове по балет – баба все нямаше време да ме заведе на уроци, защото казваше, че е много далеч и че я боли главата.
Сега, обаче, мога да направя абсолютно всичко, което си пожелая.



И знаете ли защо, защото ще ходя на едно специално училище за Щастие. То е толкова специално, че аз нямам търпение да се запиша в него.
Мама и татко снощи си говориха. Обсъждаха някакъв въпросник или анкета, която ги питаше от какво имат нужда през лятото. Как това училище може да направи деня ми по- щастлив. А и техният също.
После разглеждаха някаква програма.