"Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал"
В навечерието на най-светлия български празник 24-ти май, си мисля как да създадем идеалната среда в която децата да се превърнат в здрави и щастливи възрастни?Как се създава среда в която работят и учат здрави и вдъхновени хора?
За да може едно дете да израсне в успешен, самоуверен и здрав човек, то ние като родители влагаме в него много любов, щедрост и алтруизъм.
Абсолютно същото правило важи за всяка организация, връзка, творчески проект или работа.
Даването само заради самото даване създава усещане за смисъл на живота, дори и да не го осъзнаваме.
Чрез концентрация само и единствено върху себе си, бихме могли да придобием много за себе си, но никога няма да получим истинско усещане за удовлетворение и за по-висша цел.
Дълбокото усещане за удовлетвореност и радост извират
от алтруизъм или по друг начин казано: от дълбоко човеколюбие в което сме готови да отстъпим себе си и да дадем шанс на човекът срещу нас да светне или още по-добре, да застанем зад него и да усилим в пъти неговата светлина.
Да се обърнем към Слънцето!
Слънцето дава без очаквания.
В Слънцето няма разделение и морал и то изглежда непривързано към хората, които растат от неговата светлина и топлина.
От друга страна Любовта между нас на Земята е пряко свързана със способността да даваме от чисто сърце, но без това да се превръща в безсмислена саможертва.
Саможертвата, която е дадена без висша цел и дълбоко прозрение и мъдрост е като притчата на Христос за фермера, чийто семена биват пръснати на неплодородна земя.
Щедростта като алтруизъм съдържа в себе си щипка мъдрост, добра интуиция и интелигентност.
Тя не подхранва жертвеното състояние, тя знае какво си струва да бъде дадено и на кого.
Здравата среда е свързана с вдъхновение, творчество, иновация и усещането за лекота.
Усещането за нещо необикновено и ново, което се ражда, живее и умира, което се трансформира непрекъснато и така остава винаги новородено и живо.
Вярвам и окуражавам усещането, че нещо необикновено се случва и че винаги може да съществува и да еволюира на едно друго ниво от това което познаваме и живеем сега.
Вярвам, че единствената ни истинска грижа е да пазим чистотата на сърцето и на мисълта си.
Всичко друго се подрежда от само себе си.
За една здрава и споделена среда избирам да развиваме творчеството, уникалността, изобретателността; да приемаме леко промяната и трансформацията, новото и свежото.
Стремя се да опростявам.
Думите на Учителя...
“Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал,
ум светъл като Слънцето,
душа обширна като Вселената,
дух мощен като Бога и едно с Бога!
Ето това, ми носи дълбоко усещане за свобода.
Във “Вихровения”, както и в “Медиа” и в “СъЗнание”, винаги е имало и винаги ще има Свобода.
Свободата на свой ред носи самоувереност и индивидуална сила.
Щастлива и благодарна съм, че хората които се докосват до нашата среда също развиват дълбоко усещане за свобода, самоувереност и индивидуална сила.
И днес на 24 май 2019 година, след повече от 20 години посветени и отдадени на търсене и развитие на най-доброто в образованието, мога спокойно да споделя, че:
Естествената образователна среда за всяко дете (или работна среда за всеки възрастен) е място където са се събрали просветни възрастни, обединени за общо дело или кауза и които заедно са създали среда на почтеност, спокойствие, отвореност, лекота и……
(отварям интуитивно: “Пътят на Пролетта” Изкуството да преподаваш знания според Сугестопедичния метод на обучение от Ванина Бодурова и попадам на ст. 29)
“Учителят и вярваше, не, той изискваше от сугестопедите да го умеят.
“Всичко зависи от духовното развитие на учителите”. Той им даваше посоката. Но беше непримирим.
Ако няма Любов– няма Сугестопедия. Можеше да бъде нещо друго: атрактивно учене, забавни моменти, интелектуални перчения. Но нямаше да бъде път за разкриване на резервитена човешката личност. Нямаше да има учебници, които лекуват, нито преживявания, които вдъхновяват. Нямаше да има тази защитена среда, в която всеки човек се усеща цялостен – и затова спокоен.”
Споделено от Мария Дерменджиева
24.05.2019
