"Всеки ден е една вълшебна приказка,..."

" Все още има хора, които се опитват да ме убедят, че няма човек, на който да му харесва работата.  При мен стана точно обратното. Въпреки всички студени и дъждовни дни, при мен няма ден, в който да стана и да се оплача. Денят ми започва с усмивка и се опитвам да заразявам и околните, до колкото мога, за да може да споделим радостта си заедно.

Всеки ден е една вълшебна приказка, изпълнявам ролята си на разказвач, а учениците са главните герои. Винаги ме изумява тяхното въображение и тяхната сръчност, защото както и те се учат от мен, така и аз от тях. Часовете ни минават бързо и неусетно, и с помощта на смеха и магическата атмосфера се справяме много по-лесно с целия материал.

В паметта ми остана един ярък спомен, беше точно деня преди рождения ми ден. Имах часове с големи и малки магьосници, беше натоварен ден, а и имах други проблеми на главата. Не бях съобщила за рождения си ден, тъй като не сметнах, че е нещо много важно. Последната ми групичка се състоеше от три деца – три, но енергията им стигаше за десет. Както винаги, уроците ми започнаха с кратък диалог, разказахме си кой какво е хапнал тази сутрин, как се чувстваме и започнахме да танцуваме и да пеем. Разбира се, те усетиха, че не съм в настроение и помежду си те решиха да ми направят изненада. Стана време за игра, и решихме да изиграем на "Scavenger Hunt" – скрих малки предмети из стаята и им раздадох по едно листче да си отбележат какво са открили по пътя. След като времето им изтече, децата се връщат със списъците, но забелязвам, че листчетата им са сгънати и оцветени, усмихват се до уши и се смеят помежду си, застават пред мен и едното дете се изказва:

„Miss, we couldn’t find them.”

“No, Miss! We couldn’t find them because we want to make you happy!”

Подават ми листчетата си и откривам, че те са ми направили картички, на които пишеше „Be Happy!” с изрисувани сърчица и рози. В този момент осъзнах колко голямо влияние имам над тях и как една усмивка може да промени всичко. Те си направиха труда да направят този жест и да ми помогнат да се усмихна поне малко. Стопли ми се душата, прегърнах ги и им благодарих безкрайно. Продължихме играта и след това ги въведох в новия материал с нова песен. Седнахме да изрязваме и да рисуваме, а аз през това време им разказвах приказка, и неусетно приказката се превърна в реалност пред мен. В края на часа се сбогувахме с един наш любим танц, а аз продължих да си тананикам и да се усмихвам чак докато стигна до вкъщи.